В живота обаче понякога осъзнато, понякога не чак толкова, слагаме и едни други очила. Те много приличат на шапките на Де Боно (обуславящи поведенията и  ролите в един екип), но са много повече на брой и с различни рефлекторни функции.

Тези очила (на живота) до голяма степен определят как виждаме света, как виждаме другите, как гледаме и на себе си.

Тези очила обаче, никой не ни ги предписва, понякога са даже по-скоро вредни и разфокусирващи, отколкото помагащи ни да виждаме по-добре. До голяма степен ние избираме дали да сложим очилата на критика и да видим грешките, несъответствията и пропуските в работата на някой или да сложим очилата на подкрепящия и този, който ще се зарадва на добре свършената работа. Разбира се че е хубаво да сме критични и да гледаме детайлите. Просто понякога това не е най-важното. И това е май валидно и за много други ситуации от истинския живот.

Има една поговорка, която гласи “Виждаш толкова, колкото знаеш!”. Мога да се съглася с това твърдение и от опит да потвърдя, че понякога знанието слага онази леща на очилата на живота, която ни позволява да видим по-надълбоко, по-отвътре, по-голямата картинка на нещата. Малкият принц пък казва, че “истински се вижда само със сърцето” и той е прав. Не отричам. Ако използваме очилата на сърцето си, може би ще видим пък пъстрата палитра на емоциите, чувствата и многообразните нюанси на ценности, вярвания и поведения.

Но все си мисля, че някак от нас зависи. Да от контекста, обстоятелствата, опита, времето и фактите също. Но ние избираме какво да виждаме. И ако искаме да видим красивото, положителното и градивното, ще видим него. Ако искаме да видим правописната грешка, разместения слайд, разкопчаното копче или малката грешка, която всъщност е супер незначителна на фона на цялото, виждаме именно това. Не не твърдя, че не е хубаво да виждаме и грешките. Просто понякога да избираме да видим цялото с положителните очила може би е по-ценно и градивно. Малките грешки, пропуски и несъответствия да не са във фокуса. Понеже те са поправими. Даже ние можем да ги поправим, без да оставим лошото усещане и чувство да се настани както в нашите, така и в сърцата на другите.

Днес избирам да си сложа слънчевите очила. Но не тези, които предпазват от слънцето, а тези които ми помагат да виждам по-слънчево на нещата в живота. Помагат ми да видя хубавото, истинското и смисленото. Да му се порадвам и да се усмихна. Днес избирам да виждам светлината и красотата на живота. И ако случайно пред погледа ми попадне някоя сянка или сиво камъче, ще му се усмихна и ще погледна отвъд него. Тогава… тогава ще видя отново красотата.