Създадохме програмата “Презареждане” с  идеята и мисията да помагаме на хората осъзнато и целенасочено да отделят време, за да заредят своите различни аспекти – тяло, емоции, ум и дух. Първото издание през 2021 показа, че тя работи и не само постига тези цели, а и създава осъзнат навик в хората да правят това и след приключване на самата програма. Презареждане отнема време на седмична база, но е и една инвестиция в себе си и презареждане на ресурса, който ни е нужен, за да живеем по-качествен живот. 

Колко време отнема “Презареждане”?

• 1,5 часа месечно (около 22 мин. седмично) за предварително записани лекции и видеа;
• 4 часа месечно (около 1 час седмично) за запознаване със и извършване на аудио/ видео практики;
• 3,5 часа месечно (около 45 мин. седмично) за работа по практическите задания за самостоятелна работа;
• 1 час месечно за онлайн среща на живо, в предварително уточнени час и ден;

Или много грубо и много средно 10 часа месечно инвестиция в личното благосъстояние и развитие.

Програмата е направена така, че тези 10 часа всеки сам може да управлява, планира разпределя и организира така, че да са удобни и пълноценни за него (изключение прави онлайн груповата среща, която е в ден и час, предварително комуникиран с групата). Тоест може да е рано сутрин, докато пиете кафето си, може и да е късно вечер, след като децата са заспали, може да е в обедната почивка, когато работите от вкъщи, може и да е в уикенда, особено ако няма много какво друго да се прави навън. А може и да е в удобен за вас момент, който виждате като подходящ, имате компютър или телефон пред себе си и чувствате, че имате нужда от това.

Още детайли от програмата „Презареждане 2022“ и отговори на други въпроси, може да видите в това видео:

Това е покана към вас, да се включите в уебинара Управление на личните очаквания, който ще водя на 7 декември от 18.00 ч.

В уебинара ще си говорим за това какво представляват очакванията. Онези  осъзнати или неосъзнати стандарти за нас, другите и света, които определят почти целия процес по преценка и планиране на живота ни. Онези стандарти, които психолозите наричат „очаквана награда“. И когато казвам „награда“ нямам предвид пари, медали и успехи, а просто светът да е такъв, какъвто ни се иска да е. Наградата може да бъде това как се държи партньорът ни, когато попадне на партито изненада за рождения му ден, което сме организирали. Или това, колегата да си изпълни обещанието. Или ваканцията ни да стане по начина, по който ни се иска. Или семейното празненство да е топло, уютно и забавно. Или пък реалността и вътрешното ни състояние да са такива, че да ни подкрепят да свършим всички задачи, които сме планирали за деня си.

Ще си говорим за това какво се случва в главите ни, когато не получим очакваната награда. За процеса на падане, както ние хората наричаме „разочарованието“ и процеса на изправяне след падането. За това как болката от непостигнатите награди може да влияе върху вземането на решения, отношенията ни с другите и вътрешната ни устойчивост и самооценка.

Ще си говорим за произхода и осъзнаването на очакванията към нас самите и живота ни и как да ги управляваме в името на едно по-добро битуване в собствения ни живот.

Ще си говорим за очакванията ни към другите и как управлението им може да ни направи по-пълноценни и печеливши от отношенията ни с хората около нас.

И за да имате реалистични очаквания: този уебинар няма да промени живота ви. Той може да ви даде различни идеи и перспективи към случващото се в съзнанието ви, така че ако ги използвате, да можете да управлявате по-ефективно вас самите и собствените си очаквания.

И разбира се, очаквам да се видим на 7 декември☺!

Весел ден,

Слави Стоев 😉

Ралица Куманова се определя като човек, който постоянно търси баланса в живота си – между професионалния и личния път, както и семейните ангажименти. Затова и в последните няколко години доста обръща внимание на теми, свързани с личностното развитие.

Занимава се с тестване на софтуер и в работата ѝ има доста динамика. Необходимо е човек да е много фокусиран и отговорен в изпълнението на задълженията си.

Попада на програмата “Презареждане” случайно, в период след загуба на близък роднина и доста сътресения в личния си живот. В този период на мини хаос от емоции и задължения тя има нужда от презареждане и връщане към стабилност.

В “Презареждане” тя успява да се обърне отново към емоциите си и да ги дефинира. Припомня си колко е важно да обръщаме внимание на важни неща като съня, например.

Сред предизвикателства за себе си в хода на “Презареждане” откроява това, да се научи да открива саботьорите в ежедневието си, тези мисловни модели, които понякога ни пречат да се справяме със задачите си.

Ралица споделя, че чрез програмата успява отново да намира себе си и да се справя с трудните ситуации. Например, често преди важни срещи, прилага дихателните практики, които е научила по време на “Презареждане” от Хриси. 

Препоръчва програмата на всеки, който иска да даде малко време на себе си и да се насочи към справяне с проблемите, като същевременно оценява положителните неща в своя живот.

Повече за преживяването на Ралица в „Презареждане“ може да научите от нея самата във видеото:

“Най-полезно за мен беше да разбера моите силни и слаби страни”

Срещаме те с част от участниците в първото издание на програма “Презареждане”.

Днес в тази поредица от интервюта представяме Радослава Величкова и ѝ благодарим, че разказва за своето преживяване.

1.  Разкажи ни малко за себе си и своя професионален път.

Казвам се Радослава Величкова (Ради), на 36 години съм. Майка на две прекрасни деца, Вяра (7) и Матей (3).

Моят професионален път започна още докато бях студентка в Софийски университет. Работих като продавач-консултант в „Marella“ и „Ermenegildo Zegna“ и тази първа работа ми даде много. Научих се как да общувам с по-претенциозни и богати хора и как да изграждам доверие.

След това започнах работа в IT компанията „Немечек“. В продължение на около 9 години бях в Sales екип, първо като бизнес консултант, а после – технически консултант. Отговарях за цялостната концепция по внедряване на софтуер за недвижими имоти, FM center. От първите срещи с клиента, анализ на структурата на организацията, в която ще се внедрява софтуер, внедряване и последващ support в рамките на обслужването на съответния клиент. „Немечек“ ми даде много не само от професионална гледна точка, но и от чисто човешка. Там изградих много трайни приятелства, които и досега поддържам.

След това реших рязко да сменя посоката на моето развитие, имах нужда от нещо ново. Преди 4 години започнах работа в „Медия Пат България“ – коренно различна от IT сферата. Фирмата е шведска, с офиси в Стокхолм, София, Копенхаген, Лондон, LA и др. Одитираме рекламни агенции как изпълняват обещания план за съответния клиент (например H&M), за съответния пазар. Аз отговарям за европейските пазари и основно работя с руски (който ми е майчин) и английски. От моите клиенти са H&M (9 пазара), Heineken (9 пазара), Pandora (3 пазара), Bosch (2 пазара), Arla (1 пазар), Kraft Heinz (6 пазара), Tchibo, Beiersdorf и др. 

2. Какво те привлече в програмата „Презареждане“. Защо реши да се включиш?

Реших да се включа в програмата „Презареждане“, защото имах нужда след дългото майчинство и пандемията да презаредя. А и да намеря себе си. Бях в дълъг размисъл дали да остана да работя в „Медия Пат“ или да търся отново нова работа.

Не на последно място, още от „Немечек“ познавах Нели и Слави. И когато Нели сподели за програмата „Презареждане“ във Facebook, бях убедена, че това е  моето място.

3. Кое беше най-полезно за теб в хода на програмата?

В хода на програмата ми беше най-полезно да разбера моите силни и слаби страни. Да науча много нови техники, както за овладяване на емоциите, така и как да се приема такава, каквато съм и да не си „набивам канчето“ и да бъда прекалено критична към себе си. Също така как през деня да намеря време и да „презаредя“. Как да си организирам деня така, че да успея да си свърша работата.

4. А кое беше най-предизвикателното?

Най-предизвикателното беше да се науча да си разпознавам емоциите, да ги приема, да се науча да ги овладявам. И другото предизвикателно беше, да пренапиша сценарий на някои случки от ежедневието си.

5. Днес, месеци след края на програмата, какво от наученото прилагаш най-често?

Днес, след месеци, винаги започвам деня си с подготовка за работа. Слагам си чаша кафе и вода на бюрото. Подготвям плана, в който разписвам какво ще правя през деня. Вечерта се опитвам да мина мислено през целия ден и да си дам равносметка кога и защо съм реагирала по еди кой си начин.

Всяка вечер преди лягане благодаря за всеки един миг от изминалия ден. Чувствам се адски добре, че успявам да бъда по-организирана и по-фокусирана.

6. Защо би препоръчала „Презареждане“ на свои колеги/ приятели?

Програмата бих я препоръчала на всеки, който има нужда да презареди, да намери себе си, да си отговори на въпросите, на които преди не е могъл да си отговори. Има толкова много нова и интересна информация и техники за работа със себе си, че според мен всеки, който реши да се запише, не би сбъркал да се впусне в това „приключение“.

За Маня и Хриси нищо не казах. Но искам да им благодаря за отдадеността и хъса, с който направиха всеки един модул. За онлайн срещите, в които обсъждахме как сме и как се чувстваме.

Благодаря, че ви има и че продължавате да „заразявате“ хората с положителни емоции всеки ден.

“Презареждане” 2022 вече е отворена за нови записвания. Цялостната програма за изграждане на вътрешна устойчивост и полезни навици за добър живот ще започне през февруари и ще продължи до май 2022 г. Само 50 участници ще имат възможност да се включат, като крайният срок за записване е 21 януари 2022 г.

„Презареждане” подкрепя участниците да подобрят качеството си на живот,  като им дава конкретни и практични инструменти, които могат да прилагат на ежедневна база.

Фокус на програмата е изграждането на вътрешна устойчивост –  личната способност да се справяме с предизвикателствата по възможно най-добрия начин, като се адаптираме към промените и се развиваме от опита, който получаваме. 

За целта програма “Презареждане” включва целенасочена грижа и практически упражнения за всеки от 4-те аспекта на нашата вътрешна устойчивост: Тяло, Емоции, Ум и Дух.

Програмата ще продължи 13 седмици и ще се провежда изцяло онлайн. Комбинира записани видео лекции и практики с онлайн срещи в реално време.

Таксата за участие е 300 лв.

“Презареждане” е създадена от експерти с доказан опит в практиката. Водещи на програмата са Мануела Станукова – Маня (опитен консултант, обучител и сертифициран коуч) и Христина Митовска (преподавател по йога и медитация).

Програмата е подходяща за всеки с интерес към личностното усъвършенстване, който търси израстване и изграждане на по-добра своя версия. Особено полезна е за мениджъри (хора на ръководни позиции, отговарящи за процеси, бюджети, екипи и компании), експерти (професионалисти, на които се налага да се напасват динамично към постоянно променящите се работни предизвикателства) и родители (работещи родители, които съчетават отговорностите, свързани с отглеждане на децата, и професионалната си реализация).

Участието в програмата дава достъп до:

• 13+ видео лекции;
• 13+ йога практики, медитации или конкретни техники;
• 13 индивидуални упражнения за прилагане на наученото;
• общност от съмишленици за споделяне и подкрепа;
• 5 групови онлайн срещи с водещите;
• 4 бонус практики;
• допълнителни ресурси за гледане и четене.

Благодарение на онлайн формата участниците имат възможност да се включат от всяко място с интернет, в удобно за тях време и да управляват своето темпо.

След края на програмата участниците ще:

• Знаят как да се грижат по-добре за своята енергия и личен капацитет;
• Гледат на ежедневния стрес и справянето с него през нов, свеж и неочакван ъгъл;
• Разбират по-добре как работи техният вътрешен свят (емоции и мисли), когато са под напрежение и как могат да се справят с тези ситуации;
• Ползват техники, чрез които по-лесно да запазват самообладание в трудни моменти;
• Могат да поглеждат на ежедневните проблеми през различни перспективи и да избират тази, която ще ги мобилизира и ще им помага да ги преодолеят;
• Преоткрият важните за тях неща, на които искат да обръщат внимание в ежедневието си;
• Ползват осъзнато вътрешната си сила, за да постигат желаната промяна и развитие;
• Могат да изграждат полезни навици за поддържане на личната си енергия. 

Подробности за съдържанието на програмата, водещите и как да се запишете можете да откриете на страницата “Презареждане” 2022.

В живота обаче понякога осъзнато, понякога не чак толкова, слагаме и едни други очила. Те много приличат на шапките на Де Боно (обуславящи поведенията и  ролите в един екип), но са много повече на брой и с различни рефлекторни функции.

Тези очила (на живота) до голяма степен определят как виждаме света, как виждаме другите, как гледаме и на себе си.

Тези очила обаче, никой не ни ги предписва, понякога са даже по-скоро вредни и разфокусирващи, отколкото помагащи ни да виждаме по-добре. До голяма степен ние избираме дали да сложим очилата на критика и да видим грешките, несъответствията и пропуските в работата на някой или да сложим очилата на подкрепящия и този, който ще се зарадва на добре свършената работа. Разбира се че е хубаво да сме критични и да гледаме детайлите. Просто понякога това не е най-важното. И това е май валидно и за много други ситуации от истинския живот.

Има една поговорка, която гласи “Виждаш толкова, колкото знаеш!”. Мога да се съглася с това твърдение и от опит да потвърдя, че понякога знанието слага онази леща на очилата на живота, която ни позволява да видим по-надълбоко, по-отвътре, по-голямата картинка на нещата. Малкият принц пък казва, че “истински се вижда само със сърцето” и той е прав. Не отричам. Ако използваме очилата на сърцето си, може би ще видим пък пъстрата палитра на емоциите, чувствата и многообразните нюанси на ценности, вярвания и поведения.

Но все си мисля, че някак от нас зависи. Да от контекста, обстоятелствата, опита, времето и фактите също. Но ние избираме какво да виждаме. И ако искаме да видим красивото, положителното и градивното, ще видим него. Ако искаме да видим правописната грешка, разместения слайд, разкопчаното копче или малката грешка, която всъщност е супер незначителна на фона на цялото, виждаме именно това. Не не твърдя, че не е хубаво да виждаме и грешките. Просто понякога да избираме да видим цялото с положителните очила може би е по-ценно и градивно. Малките грешки, пропуски и несъответствия да не са във фокуса. Понеже те са поправими. Даже ние можем да ги поправим, без да оставим лошото усещане и чувство да се настани както в нашите, така и в сърцата на другите.

Днес избирам да си сложа слънчевите очила. Но не тези, които предпазват от слънцето, а тези които ми помагат да виждам по-слънчево на нещата в живота. Помагат ми да видя хубавото, истинското и смисленото. Да му се порадвам и да се усмихна. Днес избирам да виждам светлината и красотата на живота. И ако случайно пред погледа ми попадне някоя сянка или сиво камъче, ще му се усмихна и ще погледна отвъд него. Тогава… тогава ще видя отново красотата.

Именно затова споделяме няколко идеи за нещоправене в този така специфичен и хубав период. Идеята е да адресираме не само физическото здраве, което всички сме съгласни е от изключителна важност, но и нашето ментално и духовно здраве, без което всъщност физическото или няма никакъв смисъл или рано или късно бива компрометирано. Разбира се списъкът може да е много по-дълъг и разнообразен, посланието тук е да открием и запълним времето и вниманието си с интересни, смислени и презареждащи нещоправения. 

1. Посадете цветя и билки на балкона! Макар пролетта да профуча покрай нас с бърза скорост, все още има вариант за засаждане на цветя и подобни на балкона. Ако нямате балкон, може и на прозореца, ако няма и такъв вариант, може да е във входа на блока или градинката пред него. 
2. Разчистете и освежете градинката пред блока. Винаги съм се чудила защо в малките градове и села пространствата пред къщите са оправени, цветни и красиви, а в София и другите големи градове това е рядкост, да не кажа изключение. Тези пространства, казват, не са на никой конкретно, в същото време са общи. И не ги гледаме по 12 часа на ден. Обаче като мина покрай такава цъфнала градинка така ми се пълни сърцето с… все хубави мисли и намерения. 
3. Нещоправене с ръце – пъзел, плетене, бижута, рисуване, бродиране, пирография… списъкът може да е много, много дълъг, според възможностите, желанията, предпочитанията и усещането. Всяко едно от тях е нещоправене и освен красив резултат носи и такова омиротворение и смирение, подобно на  най-дълбоката медитация и упражнения за ума.
4. Омесете хляб/питка! Месенето винаги ми е носило усещане за смисъл, пълнота и цялост. Мирисът му в къщата пък може да направи всяко едно пространство по-уютно, топло и човешко. Може и да не ви се получи от първия път. Но смисълът на месенето не е в това колко вкусна и пухкава питка ще направиш, а как ще наречеш хляба, какво ще му поговориш и споделиш.
5. Потичайте в парка или си пуснете някоя серия упражнения на компютъра и тренирайте. Няма нужда да обяснявам или цитирам всички изследвания, статистики и ползи от спортуването. Допаминът ви е гарантиран, тонусът е на лице, а и ще подготвите тялото за морските приключения!
6. Онази купчинка с книги. Банално е, обаче колко често сме си казвали нямам време за четене. Ех, да можех да прочета и тази книга. А и съм убедена, че всеки (добре де почти всеки) има една купчинка с непрочетени книги и всеки път като мине през книжарница си взема и тази :)!
7. Пренаредете дома си. Малко разместване и подреждане на мебелировката в друга композиция, могат да бъдат така свежа и симпатична промяна и усещане за ново и различно, която може да промени усещането и настроението ви.
8. Напишете писмо до бъдещото си “аз”. Разкаже какво се случва сега, как се чувствате, какво ви тревожи. Опишете как изглежда света днес и как ви се иска да изглежда след 10 години. Разкажете какъв сте вие днес и какъв искате да бъдете след 10 години :)! 
9. Поправете нещо в къщи. Всеки има най-малко един развален контакт, вратичка, дръжка, шкафче, кранче и какво ли още не. Ако нямате инструментите да го поправите, питайте съседите. Чудесен повод да се запознаете с тях и да ги питате как са. Ако и те не знаят, в интернет има толкова видеа, които могат да ви покажат. Това си е цяло нови хоби и умение, с което може впоследствие да се хвалите, че сте усвоили.
10. Обадете се на близките и им кажете, че ги обичате, ей така без повод и причина.

А какви са вашите идеи за нещоправене за презареждане. Споделете и ни вдъхновете!