Разкажи ни малко за себе си и своя професионален път.

Аз съм Даря и през последните години съм се посветила на това да подкрепям хората в професионалното им развитие като Мениджър обучения. Ежедневието ми е приятно натоварено с поредица от тренинги, семинари, индивидуални разговори и безброй срещи. Наред с това, в личен план много държа на качественото време със семейството и здравословния начин на живот. Голяма част от ежедневието ми е посветено на моя 3-годишен син, който постоянно ме предизвиква в ролята ми на майка. Обръщам сериозно внимание и на постоянното ми личностно израстване и себепознание. Това също е много ценно за мен. 

Какво те привлече в програмата „Презареждане“. Защо реши да се включиш?

След периода на майчинството от една година, бях щастлива да се върна към работа. Обученията и контактът с хората много ми липсваха. Отново започнах да се радвам на повече свобода, лично пространство и постепенно планирахме семейно различни приключения. И тогава удари пандемията… След първоначалната мобилизация и оптимизъм относно ситуацията, към края на 2020 г. оцених, че емоционалното и психичното ми състояния са на своя предел. Новият начин на дистанционна работа, редките контакти с колеги и приятели, липсата на зареждащи преживявания и усещането, че изходът от тази ситуация не се вижда, ми причиняваха нервност, гняв, тревожност, депресивни мисли. В личен план имах очаквания, планове, които все се отлагаха и това ме подтискаше. В работен пък – се изтощавах от безкрайните часове пред компютъра, което ми се отразяваше и физически. Чувствах, че най-доброто, което мога да направя е да седна и да премисля ролите си, целите и очакванията си, да пренаредя мислите си и ежедневието си. Тогава ми попадна случайно програмата “Презареждане” и ме привлече със своята цялостност – тяло, емоции, ум, дух. До момента бях обръщала внимание повече върху физическото възстановяване, влизането във форма след майчинството. Навсякъде в пространството се въртят точно такива възможности. Програма “Презареждане” е много по-дълбока и беше точно в целта на моите нужди, исках да се обърна към себе си и да премисля коя съм, как преживявам дните си, какво мога да променя, за да преодолея гневните моменти и безсилието. Хареса ми, че предлага идеи как да повишим личния си капацитет и продуктивност. Познавах Маня лично и знаех, че държи всичко, което прави да е изпипано. Бях срещала информация и за Хриси и някак я усещах близка. Затова реших да им се доверя.

Кое беше най-полезно за теб в хода на програмата?

Във всяка една категория намерих много полезни препоръки, които си припомням и до днес. В секция тяло не бях осъзнала колко важни са периодите на възобновяване и как в цялото препускане през деня въобще не им отделям място.  А в категориите емоции и ум открих дихателните практики за овладяване на емоциите, както и техниките за справяне с личните саботьори и пренаписване на ситуациите. Хареса ми, че в програмата има много практичност, инструменти, които да изпробваш и да  прецениш какво работи за теб.

А кое беше най-предизвикателното?

Не мога да кажа, че намерих нещо за предизвикателно. Програмата е гъвкава, предлага ти много начини как да подходиш към всяка от седмиците и това ти позволява да се съобразиш с натоварването и приоритетите си. Единствено бих казала, че не успях да се възползвам от разговорите на живо и контакта с останалите участниците, което ми липсваше.

Днес, месеци след края на програмата, какво от наученото прилагаш най-често?

Във физически план – да се храня през деня, да намаля кафето и да презареждам с кратки разходки на обяд. Търся по-често връзката с природата. Задавам си много повече въпросите “как се чувствам и какво стои зад тази емоция”. А когато се почувствам някак притисната от ситуацията, се опитвам да я огледам и да “пренапиша”.

Защо би препоръчала „Презареждане“ на свои колеги/ приятели?

Една от целите ми в програмата беше в края на работния ден да не изпитвам ежедневно главоболие и изтощение, за да мога да се насладя на личното време със семейството. Бих казала, че към днешна дата в много по-голям процент от времето успявам да го постигна, защото в някаква степен успях да променя навиците си. Програмата ми помогна да преосмисля какво ми пречи да се чувствам позитивна и заредена в ежедневието си. Насърчи ме да опитам да променя някои моменти в деня си, като почивки, време за себе си, периоди на възобновяване, възприемане на случващото се. Струва си да се опитат всички инструменти и да се превърнат в полезни навици.

Повече за „Презареждане 2022“ и как може да се включите в нея, може да намерите тук.

Събитието е безплатно, но изисква предварителна регистрация на този линк.

Основни теми:

• Какво е важно да знаете за емоциите?
• Каква е тяхната роля в ежедневието ни?
• Какво ни се случва, когато сякаш заслепени от емоциите, казваме или правим неща, за които съжаляваме в последствие (емоционални отвличания)?
• Разпознаване и назоваване на емоциите.

С какво ще си тръгнете?

• Ще имате по-ясна представа защо емоциите са толкова значима част от нашето ежедневие;
• Ще знаете разликата между това да “контролираш” и да “регулираш” емоционалните си състояния и кое е по-полезно;
• Ще имате по-задълбочено разбиране за това как да използвате емоциите си “умно”, вместо те да “използват” вас;
• Ще изпробвате конкретни техники за ефективно регулиране на емоционалното си състояние.

Подробна информация за програма „Презареждане 2022“ може да откриете тук.

Катрин Иванова има дълъг опит в сферата на медиите, а от две години се занимава с рекламни комуникации. Вярва, че зад всеки важен проект стои добър екип. Харесва ѝ да усеща как един проект се случва и как става успешен. Уважава гледната точка на бизнеса и добре планирана стратегия. За това трябва време и развитие. Всичко се крие в постоянството и в подготовката. Вярва в добрата подготовка и предвиждането на рисковете. Обича предизвикателствата. От години живее и работи в изключително динамична среда.

Научава за “Презареждане” от социалните мрежи миналия декември и решава да се включи в програмата, защото е изпитвала нужда да си подари нещо за Коледа. Тогава тя има нужда точно от презареждане, подреждане, да се вгледа в себе си и да се върна към своето АЗ след една изключително динамична година, изпълнена с много промени. 

За нея е било особено важно да се мобилизира и да участва във всички срещи на програмата. Да си постави като приоритет програма “Презареждане” за самата себе си.

Като много важни за себе си поуки от програмата тя отличава:

• Почивката след работа не възстановява енергията, от която имаме нужда. Мобилизацията и продължителната работа без прекъсване ни изтощава и травмира. Изключително важно да е се редуват работата  с почивка.
• ВСЕКИ ДЕН е добре да си въведем собствена практика за възобновяване на енергията.
• Важно е да създадеш собствена релаксираща практика в края на деня. 

Катрин споделя и че е придобила навика да споделя редовно и да обменя мисли и емоции. Да разпознава емоциите си, да усеща вътрешното си състояние и да елиминира саботиращите мисли. Да анализира различни конфликтни ситуации и да ги „пренаписва“, като анализира и идентифицира емоциите си и вникне по-надълбоко в тях. Изненадана е колко полезно е това и как променя перспективата, от която оценяваме даден проблем на пръв поглед. Описанието на мислите и чувствата „на спокойно“ ни дава много често различна перспектива и ни позволява да разберем, че гневът ни не винаги е справедлив и че сме можели да разрешим дадена ситуация по много-добър начин.

Катрин Иванова препоръчва програма “Презареждане” заради изключително добрата подготовка и полезността на програмата. Защото е убедена, че колкото и да знаем, много често не прилагаме важните за нас неща във всекидневието си. Защото много често се заблуждаваме за това как най-правилно да разрешим проблемите, които срещаме. Защото когато намерим време и мотивация да анализираме детайлно дадена проблемна ситуация, то успяваме да я видим по съвсем различен начин и да извлечен поуки за себе си.

И защото много често забравяме кое е наистина ценно и се губим в множеството задачи, в стреса, забравяме как функционират мозъкът ни и тялото ни, забравяме кои всъщност сме ние и кога наистина сме живи и сме себе си.

Повече за преживяването на Катрин в “Презареждане” можете да научите от самата нея във видеото.

Коя е Хриси?

За себе си мога да кажа, че съм човек с много интереси, търсения и намирания. Ако говорим работно, фокусът ми е ориентиран към личностовото развитие и подкрепа през инструментите на йога и медитации, семейни констелации, арт терапевтични и творчески подходи. 

Как минава един твой ден? 

Със задължителна, дори и кратка, йога практика и медитация сутрин, планиране на деня, зареждане с вдъхновяваща литература, индивидуални сесии с констелации и преподаване на йога класове. Минава и в разговори и виждане с приятели и споделяне на изминалия ден.

А един твой месец? 

Сходно като деня, но в допълнение с пътувания, разходки, танци. Последните месеци са доста интензивни на много нива и приятните добавки към работните задачи са задължителни. Научих се да си правя визия и целеполагане за всеки месец, тъй като работя самостоятелно, и този процес много ме вдъхновява и ми помага да имам ясен фокус и конкретни цели. 

Какво за теб е вътрешна устойчивост? 

Способността да останем цели, когато е трудно или дори и да се разпаднем, да имаме осъзнаването и силите да се погрижим за себе си или да потърсим подкрепа. Устойчивостта за мен е умението да продължаваме напред, да сме мотивирани, да вярваме, че имаме или ще намерим ресурсите за справяне с предизвикателствата на живота. Но това умение е необходимо да бъде целенасочено развивано и всъщност това е целта на всичко, което споделяме с участниците в програмата Презареждане.

Каква е твоята роля в програмта “Презареждане”? 

Водя йога практиките и медитациите, както и поемем част от фасилитаторския процес в срещите на живо.

На теб лично какво ти носи програмата “Презареждане”? 

Удовлетворение, че повече хора могат да имат достъп до изключително ценни ресурси и инструменти за справяне с предизвикателствата. Носи ми вдъхновение от споделения опит и контакта с участниците.

Защо, според теб, е важно човек да инвестира време и ресурси за подобен тип програми? 

Защото умението да сме устойчиви се развива и възпитава. И особено сега, това е едно от най-важните умения, за да останем вътрешно стабилни, за да сме адекватни на житейските предизвикателства. И колкото по-осъзнато изграждаме и работим върху вътрешната си устойчивост, толкова по-пълноценни – психически, ментално и физически здрави ще сме.

Как ти “презареждаш”? 

С йога практики, медитация, чрез тишината и изкуството, музиката, пътуванията по света и контакта с природата. Много ми помагат и срещите с приятели и забавленията с тях.

Коя е Маня?

Човек, който много обича да слуша и да говори; да играе и да почива; да прекарва самостоятелно време и да е сред хора; да търси отговори и да намира въпроси. В професионалния си живот слагам множество шапки и ежедневието ми е един постоянен опит за баланс между тях – на обучител, психолог, коуч, консултант, треньор по фигурно пързаляне. А пък тях се опитвам да ги балансирам с личното ежедневие. Макар че имам много роли, във всяка една от тях вярвам, че с усилие и осъзнатост можем да въздействаме върху средата ни, дори и да е с една дребна окуражителна дума към някого (било то и към самите нас).

Как минава един твой ден?

Различно, ежедневието ми често е разнообразно. Нещото, с което обичам да започвам деня си са няколко минути само за мен, чаша топла вода и кафе. По принцип обожавам бавните утрини, но невинаги ми се отдава да имам такива. След чашата кафе винаги правя един разбор на задачите за деня – професионални и лични и после се захващам с тях. Напоследък съм по-често вкъщи, отколкото в офиса или в тренинг зали (както преди пандемията), затова планирам задължително поне половин час разходка навън, ако може повече – чудесно. Понякога в средата на деня, за да мога да ида в парка, понякога – в края му кръстосвам уличките на квартала. Когато времето и графиците позволяват, разходката е съчетана със срещи с приятели. След работа се опитвам да заделям време за спорт и за готвене, и двете с променлив успех J След вечеря прекарвам време с любимите хора и затварям вечерта с книжка, сериал или напоследък – с рисуване.

А един твой месец?

Хммм… не знам дали мога да го опиша. Първичната ми реакция на този въпрос беше: “В няколко изречения?! Да, бе, ще стане нечетимо!“. После се замислих, че това е така, понеже водя много динамичен живот и дните ми не си приличат едни с други, камо ли пък седмиците или месеците. Професията и бранша ми определят част от тази динамика и това, че ежедневно се сблъскам с безброй предизвикателства. Освен това, комбинацията от роли (напр.: професионалист, партньор, родител, приятел, близък, доброволец, организатор на групата по народни танци и др.), с които всеки от нас (мисля) балансира и това, че се опитвам да работя, да творя нови неща, да развивам себе си, да почивам, да се презареждам, дава за мен още един поглед към предизвикателствата на ежедневието.  

Какво за теб е вътрешна устойчивост?

Да можеш да се изправиш, ако паднеш, и да погледнеш на падането с любопитство как следващия път да паднеш по-леко, да се изправиш по-бързо или въобще да не падаш. Идеята за вътрешната устойчивост предизвика интерес в мен още назад в годините, когато се занимавах с фигурно пързаляне. Тогава, абсолютно неметафорично падах и се налагаше да ставам по 20-тина пъти на тренировка; винаги ми е било интересно да разбера повече за това какво ни позволява, в психологически план, да не се откажем, да тръгнем на 21-вия опит за скок и наистина да го направим успешен.

Каква е твоята роля в програмата “Презареждане”?

Аз съм основният водещ на Презареждане и човекът, в чиято глава се зароди идеята за програмата. Но влизам и в ролята на учащ се човек, защото Презареждане е точно толкова приключение за участниците, колкото и за нас с Хриси и другата част от екипа!

На теб лично какво ти носи програмата “Презареждане”?

Предизвикателство, вълнение, любопитство, удовлетворение, нови идеи и досег с прекрасни хора :).

Защо според теб е важно човек да инвестира време и ресурси, за подобен тип програми?

Вярвам, че всеки от нас има капацитета да се развива и да подобрява ежедневието си. И тук обръщам внимание на това, че да се развиваш не значи да не приемаш себе си. А да изхождаш от позиция на едновременно зачитане и уважение на това, което си, и любопитство и интерес към това, което можеш да станеш.

Защото понякога човек има нужда да чуе нови неща, за да излезе за малко от филмите в главата си или да чуе неща, които знае, но по нов начин; да осмисли и подреди опита от ежедневието си в малко по-ситематизиран и структуриран подход.

И не на последно място – вярвам и че човек има нужда да се развива и да надгражда себе си, но има нужда и да спира и да дава пространство на новите перспективи и идеи да покълнат. Затова смятам, че всяка такава инвестиция е смислена и полезна, когато се случва целенасочено, осъзнато и във времето, в което човек е готов да чува и да расте.

Как ти “презареждаш”?

По много различни начини, като непрекъснато обогатявам списъка с идеи, например напоследък рисувам много. Но стандартно нещата, които ми позволяват да презаредя, са сън (дори 15-минутна следобедна дрямка); време сред природата, ако е прекарано в движение – още по-добре; тичане (в парка); време със семейството и приятели, особено прекарано в игра, макар че понякога бордовите игри, които играем, да имат напрягащо сложни правила; правене на креативни неща (например картички или някой по-забавен и нестандартен подарък за рожден ден/ друг повод).

• Какво е гнева и какво да го правим, когато ни завладее?
• Защо всъщност се ядосваме и можем ли да намалим степента, в която се чувстваме превзети от гнева?
• Как да отсяваме важните от маловажните неща, за които се ядосваме?
• За „праведния гняв“, „модерния гняв“ и оправданието ни да сме жестоки към другите.

И разбира се – за това само ние българите ли сме някакви специфични хора, които са ядосани на сънародниците си по принцип, и как това ни се отразява на чувството за социална свързаност.

Приятно слушане!

Какво ни помага да се подготвим за предстоящите дни, как да управляваме очакванията си (и към самите нас, и към другите) и какво трябва да вземем предвид в сегашната пандемична ситуация, когато се подготвяме за празниците – можете да чуете в записа от интервюто.

За да вземете този инструмент, моля, попълнете следната информация:

С въвеждането на вашите данни вие се съгласявате с нашата Поликата за поверителност и даватe съгласие да получавате полезни имейли от “Тиха Стая”. Можете да се отпишете по всяко време, като щракнете върху връзката в края на нашите имейли.

Всеки от нас се сблъсква с различни предизвикателства по празниците, в зависимост от ситуацията, в която се намираме. Затова и вярваме, че няма едно общовалидно решение или препоръка, което да помогне за справяне с тези предизвикателства. 

Но, смятаме, че има въпроси, които всеки от нас може да си зададе, за да подреди вътрешния си свят и да планира нужните действия в очакване на празничните дни. Чрез тези въпроси се надяваме да ви отворим място за размисъл, самонаблюдения и вземане на решения, с които да направите празничните си дни още по-удолетворяващи. За да вземете този инструмент, моля, попълнете следната информация:

С въвеждането на вашите данни вие се съгласявате с нашата Поликата за поверителност и даватe съгласие да получавате полезни имейли от “Тиха Стая”. Можете да се отпишете по всяко време, като щракнете върху връзката в края на нашите имейли.