Искаме да ви запознаем с Мануела Станукoва, или както всички я познаваме – Маня. Тя е идеолог и основен водещ в програмата „Презареждане“. Малко повече за нея като професионалист, психолог, обучител и човек, може да намерите в следващото интервю.

Коя е Маня?

Човек, който много обича да слуша и да говори; да играе и да почива; да прекарва самостоятелно време и да е сред хора; да търси отговори и да намира въпроси. В професионалния си живот слагам множество шапки и ежедневието ми е един постоянен опит за баланс между тях – на обучител, психолог, коуч, консултант, треньор по фигурно пързаляне. А пък тях се опитвам да ги балансирам с личното ежедневие. Макар че имам много роли, във всяка една от тях вярвам, че с усилие и осъзнатост можем да въздействаме върху средата ни, дори и да е с една дребна окуражителна дума към някого (било то и към самите нас).

Как минава един твой ден?

Различно, ежедневието ми често е разнообразно. Нещото, с което обичам да започвам деня си са няколко минути само за мен, чаша топла вода и кафе. По принцип обожавам бавните утрини, но невинаги ми се отдава да имам такива. След чашата кафе винаги правя един разбор на задачите за деня – професионални и лични и после се захващам с тях. Напоследък съм по-често вкъщи, отколкото в офиса или в тренинг зали (както преди пандемията), затова планирам задължително поне половин час разходка навън, ако може повече – чудесно. Понякога в средата на деня, за да мога да ида в парка, понякога – в края му кръстосвам уличките на квартала. Когато времето и графиците позволяват, разходката е съчетана със срещи с приятели. След работа се опитвам да заделям време за спорт и за готвене, и двете с променлив успех J След вечеря прекарвам време с любимите хора и затварям вечерта с книжка, сериал или напоследък – с рисуване.

А един твой месец?

Хммм… не знам дали мога да го опиша. Първичната ми реакция на този въпрос беше: “В няколко изречения?! Да, бе, ще стане нечетимо!“. После се замислих, че това е така, понеже водя много динамичен живот и дните ми не си приличат едни с други, камо ли пък седмиците или месеците. Професията и бранша ми определят част от тази динамика и това, че ежедневно се сблъскам с безброй предизвикателства. Освен това, комбинацията от роли (напр.: професионалист, партньор, родител, приятел, близък, доброволец, организатор на групата по народни танци и др.), с които всеки от нас (мисля) балансира и това, че се опитвам да работя, да творя нови неща, да развивам себе си, да почивам, да се презареждам, дава за мен още един поглед към предизвикателствата на ежедневието.  

Какво за теб е вътрешна устойчивост?

Да можеш да се изправиш, ако паднеш, и да погледнеш на падането с любопитство как следващия път да паднеш по-леко, да се изправиш по-бързо или въобще да не падаш. Идеята за вътрешната устойчивост предизвика интерес в мен още назад в годините, когато се занимавах с фигурно пързаляне. Тогава, абсолютно неметафорично падах и се налагаше да ставам по 20-тина пъти на тренировка; винаги ми е било интересно да разбера повече за това какво ни позволява, в психологически план, да не се откажем, да тръгнем на 21-вия опит за скок и наистина да го направим успешен.

Каква е твоята роля в програмата “Презареждане”?

Аз съм основният водещ на Презареждане и човекът, в чиято глава се зароди идеята за програмата. Но влизам и в ролята на учащ се човек, защото Презареждане е точно толкова приключение за участниците, колкото и за нас с Хриси и другата част от екипа!

На теб лично какво ти носи програмата “Презареждане”?

Предизвикателство, вълнение, любопитство, удовлетворение, нови идеи и досег с прекрасни хора :).

Защо според теб е важно човек да инвестира време и ресурси, за подобен тип програми?

Вярвам, че всеки от нас има капацитета да се развива и да подобрява ежедневието си. И тук обръщам внимание на това, че да се развиваш не значи да не приемаш себе си. А да изхождаш от позиция на едновременно зачитане и уважение на това, което си, и любопитство и интерес към това, което можеш да станеш.

Защото понякога човек има нужда да чуе нови неща, за да излезе за малко от филмите в главата си или да чуе неща, които знае, но по нов начин; да осмисли и подреди опита от ежедневието си в малко по-ситематизиран и структуриран подход.

И не на последно място – вярвам и че човек има нужда да се развива и да надгражда себе си, но има нужда и да спира и да дава пространство на новите перспективи и идеи да покълнат. Затова смятам, че всяка такава инвестиция е смислена и полезна, когато се случва целенасочено, осъзнато и във времето, в което човек е готов да чува и да расте.

Как ти “презареждаш”?

По много различни начини, като непрекъснато обогатявам списъка с идеи, например напоследък рисувам много. Но стандартно нещата, които ми позволяват да презаредя, са сън (дори 15-минутна следобедна дрямка); време сред природата, ако е прекарано в движение – още по-добре; тичане (в парка); време със семейството и приятели, особено прекарано в игра, макар че понякога бордовите игри, които играем, да имат напрягащо сложни правила; правене на креативни неща (например картички или някой по-забавен и нестандартен подарък за рожден ден/ друг повод).