Имам един момент на усещане за дълбока благодарност, който си спомням и до днес. Беше някъде в ранните години от основаването на нашата компания. Много труден и предизвикателен период, изпълнен с тестване и подреждане на бизнес модела, доказване на пазара и трупане на портфолио от доволни клиенти. В един ден се беше случило така, че няколко различни човека ми бяха помогнали да подредя процеси, в които нямах достатъчно опит и експертиза. В края на деня изпитах удовлетворение, съчетано с огромна благодарност към тях. Преживяването ми беше толкова интензивно, че имах чувството, че или не бях го изпитвала отдавна, или бях забравила какво е усещането от него.
Защото, едно е да си любезен човек и да казваш “Благодаря”, когато някой направи нещо за теб, и съвсем друго – да изпиташ благодарност наистина.
Предполагам, че способността ни да изпитваме благодарност зависи и от нашите нагласи към живота. Има такива, които според мен, са пречка пред това човек да изпита истинска признателност към друг:
– Подкрепата, която получавам, ми се дължи. Другите са тук, за да ми служат.
Например – семейство, роднини, приятели… От тях се очаква да помагат винаги. Тази генерална нагласа по принцип не е полезна, защото е дълбоко невярна. Членовете на семейството, роднините, приятелите и така нататък си имат своите житейски борби и ситуации и не винаги имат ресурсите да бъдат насреща, когато имаме нужда от тях. Въпреки че често ни се притичват на помощ, дори, когато им е трудно. Понякога не си даваме достатъчно сметка колко е коствало на някой да ни подкрепи и приемаме нещата за даденост. Което спомага за формиране на горната нагласа.
– Аз правя толкова много за другите, така че си е съвсем в реда на нещата и те да го правят за мен.
Да, ама не, както казваше един мой бивш шеф. Това, че правим нещо за другите, си е наше решение, базирано на различна мотивация – дали, защото искаме да ги зарадваме, дали защото ни пука за тях и не искаме да страдат, дали защото това ни доставя удоволствие, дали защото смятаме, че така трябва или очакваме да ни отвърнат със същото при нужда. Това все си е нашата мотивация в комбинация с нашата възможност да помогнем. И никой не ни е длъжен с нищо, за да очакваме обратното във всяка една ситуация.
– Щях да се справя и сам, така че не е кой знае каква работа.
Даже и да е вярно, някой ни е спестил време и усилия, които сме инвестирали в нещо друго, вместо да се мъчим да откриваме топлата вода. И по принцип това е доста арогантна нагласа към света, защото няма човек, който да е експерт по всичко.
Изброените по-горе твърдения може да са верни отчасти или напълно в някои ситуации. Важното е обаче, че те са препятствие пред това да изпитаме истинско чувство на благодарност към хората, които ни подкрепят.
А благодарността не е толкова ценна за другите, колкото за нас самите. Е, да – важно е да забелязват нашата подкрепа и да я оценяват. Това със сигурност спомага за създаване и поддържане на стабилни и дълготрайни взаимоотношения, основани на взаимно зачитане.
И все пак – ако успеете да извикате такива моменти, в които сте изпитвали силно чувство на признателност, припомнете си усещанията. Мога да опиша какво усетих аз при последния такъв по-ярък случай. Детето ми си счупи крака преди десетина дни, беше в друг град… И наши приятели направиха много в тази важна за нас ситуация. Бяха до него, когато ние не можехме, докараха го до София, препоръчаха и организираха подходящо място за бързо оказване на първа помощ и лечение, без чакане и удължаване на агонията и стреса.
Вечерта, когато всичко критично мина, и чувството на благодарност се отприщи, усещах топлина в цялото тяло, изпълненост и цялостност. Сякаш вярата в доброто, оптимизма, позитивизма и цялата красота на живота и отношенията между хората не можеше да се събере в тялото ми.
И това е ключовият момент.
Благодарността генерира толкова огромна позитивна енергия, че има способността да ни презарежда, да ни дава сили, вяра, кураж, да ни прави по-силни и устойчиви на ежедневните предизвикателства.
В забързания ход на деня често ни е трудно да спрем, да поемем дъх и да дадем възможност на моментите да се разгърнат – да им отделим време, да ги осмислим и оценим. Така често пропускаме и не отчитаме нещата, за които можем да бъдем благодарни.
Има събития в деня ни, които понякога не забелязваме, но за които можем да сме благодарни. И дори не е нужно да са неща, които някой е направил за нас. Може да е нещо, което ние сме направили за себе си или просто стечение на обстоятелствата. Умът ни обаче обичайно е погълнат от негативните събития и тревоги и по-рядко – от позитивните случки.
Ако си изградим навик да отделяме по 5 минути в деня си, в които да мислим целенасочено за какво сме благодарни днес, това може да се превърне в наш неизтощаем източник на вътрешна енергия. Личният ни двигател, който можем да презареждаме непрекъснато и който да ни захранва със сила да посрещаме ежедневните предизвикателства по-стабилни и по-спокойни.
