Всички си имаме проблеми. Вие си имате проблеми. Аз си имам проблеми. Проблемите са част от живота. Част от живота е и решаването на тези проблеми, за да може самият живот да продължи. И когато един проблем се появи, голям или малък, в нашия мозък се задействат специфични процеси на страхова реакция, които имат за цел да фокусират вниманието ни върху този проблем, за да успеем да му намерим решение. Това е основната функция на страха, тревогата, притеснението – да насочи вниманието ни към нещо, спрямо което трябва да предприемем действие, за да сме добре.
И така, ние се тревожим и започваме да търсим решение, но понякога, ако мога да взаимствам от “Мечо Пух”, просто си седим и се тревожим. И често бъркаме тези две състояния – тревожейки се за нещо, ние си мислим, че търсим решение на проблема, но всъщност въобще не е така. Защото тревоженето и търсенето на решения са две съвсем различни, често коренно противоположни, състояния на мисленето.
По дефиниция, процесът на вземане на решение е позитивен, резултатно-ориентиран и целенасочен начин на мислене, минаващ през следните стъпки:
- Дефиниране на проблема и начина, по който ни касае – на какво трябва да реагираме всъщност, какво е заплашено в тази ситуация;
- Планиране на желан изход от ситуацията и позитивно крайно състояние – какво искаме да постигнем – връщане към предишно състояние или промяна на състоянието към по-позитивно за нас;
- Генериране на алтернативни варианти на реакция – kатрупване на варианти за действие, спрямо нашите възможности, ресурси и контекст, които биха довели до желаното състояние;
- Оценка на алтернативните варианти и избор на решение – рационално, а не емоционално, дефиниране на плюсове и минуси към всяка възможна алтернатива, спрямо възможните последици от прилагането й и вероятността ни за успех. Алтернативата с най-голям брой плюсове и най-малко рискове за нас, спрямо субективната ни оценка, е решението, което трябва да вземем.
Тревожността, от своя страна е свързана с мисленето за нещата, които могат да се объркат, да ни наранят или да доведат до лоши последици. След първоначалното идентифициране на заплашващия стимул (има риск за финансовото ни състояние, нямам време да си свърша задачите, детето вдига температура и какво ли още не), ние може да залепнем в обмисляне на негативните последици, в повтарящо се фантазиране на често катастрофални и нереалистични загуби и наранявания на важните за нас неща. Т.е., здравословният процес на разтревожване, който ни е фокусирал върху проблема, да се превърне в токсичен, защото сме заседнали в него и не продължаваме към търсенето на решения. Мисленето ни директно се прехвърля към едно бъдеще, в което не сме намерили решение и живеем в него, докато то изяжда силите и енергията ни. Или пък се поддаваме на склонността да предъвкваме минали подобни проблеми, в които изходът е бил лош за нас. Или настоящето изглежда като една сгъстяваща се мъгла от проблеми и безизходица, в която не можем да мръднем и крачка напред. Защото за нашия мозък, между това, което се е случило наистина, и това, което си фантазираме, че се случва, почти няма разлика. Светът на тревогата е светът, в който не сме намерили решение на проблема, а не, в който търсим неговото решение.
Търсенето на решение е позитивен процес на мислене, тревогата, като форма на страхова реакция, е негативен процес на мислене спрямо реалността. И е изключително важно да правим разлика между тях, защото множество изследвания са доказали, че колкото по-силна е емоцията, толкова по-ниско е нивото на рационално и обективно мислене. Ние хората трудно мислим и чувстваме едновременно и емоциите винаги имат склонността да вземат връх при което рискуваме разумът ни да не успява да използва пълния си капацитет за вземане на решения и да ни карат да действаме по не най-умния начин, на който по принцип сме способни. Ако останем в тях, страхът и тревожността изяждат силите ни и често ни карат да се чувстваме много по-малко способни да се погрижим за себе си, отколкото сме реално. Тласкат ни към преживяване на безпомощност и състояние на жертви на ситуации, в които всъщност имаме много повече сила и възможности за намиране на позитивен за нас изход.
Освен това, когато се притесняваме, са необходими много умствени усилия, за да спрем да се фокусираме върху заплахата и да преминем към по-целенасочено мислене. Това означава по-малко когнитивни ресурси, останали за реално решаване на проблема.
Въпреки тази съществена разлика, често си мислим, че тревоженето е продуктивен процес. Фокусираме се върху заплашващия стимул, превъртаме го отново и отново в главата, обмисляме възможни резултати (главно лошите) и отделяме много време и психическа енергия за това. Но не стигаме до никъде. Все едно натискаме силно педала на газта на колата, но не сме включили на предавка, която да задвижи колелата. В главата ни се разнася бучене, често гръмовно бучене, което ни заблуждава, че двигателят работи за излизане от ситуацията, но накрая не сме мръднали и сантиметър. И така изгаряме огромно количество психично гориво, без никакъв реален ефект.
Ето няколко идеи за това как да разберете дали просто се тревожите за проблема или мислите фокусирано за решаването му:
1) Огледайте вътрешния си свят и помислете как се чувствате. Напрегнати ли сте, притеснени и разстроени ли сте? Ако е така, може би в момента сте по-склонни да се тревожите, а не да мислите конструктивно.
Опитайте се да успокоите вътрешните си тревоги – поемете бавно и дълбоко въздух с диафрагмата. Направете го няколко пъти, но бъдете сигурни че е БАВНО и дълбоко. Внимавайте да не хипервентилирате, защото при ускорено дълбоко дишане в тялото нахлува рязко много кислород и може да се замаете. Целта е да забавите сърдечния ритъм, не да го ускорите. Ако това не помогне – спрете за малко да мислите по темата и направете нещо разтоварващо или разсейващо – излезте на разходка, направете леки упражнения, вземете душ или нещо дуго, чрез което знаете, че се разтоварвате най-ефективно. След това отново се върнете към решаването на проблема, но бъдете сигурни, че мислите за възможното решение, а не за възможните негативни последици, ако не намерите решение. Т.е. уверете се, че мислите, а не – че се тревожите.
2) Ако усетите, че прекарвате много време, мислейки как нещата могат да се объркат и до какви, често катастрофални, последици могат да доведат – значи със сигурност се тревожите, а не мислите.
Не забравяйте, че фокусирането върху това, което НЕ искате да се случи, отнема време от по-продуктивното мислене. Вместо това, съсредоточете вниманието върху целите си – това може да улесни измислянето на път към постигането им. Мисленето за решението, помага за неутрализиране на мисленето за заплахата. Мислете за решенията, не за заплахата.
В такива ситуации много помага да се опитаме да „материализираме“ мислите си – да ги изговорим или още по-добре, да ги напишем. Почти винаги, имайки възможност да чуем мислите си „отстрани“, ние придобиваме власт да оценим тяхната обективност. В такива случаи преживяването „Ама аз наистина ли го мисля и вярвам това?!?“ е доста често срещано и много помага за овладяване на тревожността.
3) Докато размишлявате, веднага ли отхвърляте всичките си решения като неефективни? Ако е така, може би се тревожите, а не мислите.
Не забравяйте, че притеснението ни кара да се чувстваме песимистични относно бъдещето и този песимизъм се прехвърля като свръх-критичност към идеите ни за справяне. Често, когато сме тревожни, ние действаме инстинктивно и търсим спасение с познатите ни начини на реакция, в инстинктите и навиците си. Креативността ни спада и въображението ни, което стои в основите на всяко планиране и вземане на решение, става тромаво, главата ни сякаш е празна и трудно ни хрумват възможни решения на ситуацията. Опитайте се да не се цензурирате, давайте пространство на всяко възможно хрумнало ви решение и го обмислете като възможно такова. След като сте извадили от главата си на бял лист всички възможни хрумнали ви решения, генерирайте съзнателно и целенасочено плюсовете на всяко от тях. Едва след това се опитайте да оценявате вероятността за настъпване на рисковете, колкото се може по-обективно.
4) Усещате ли, че ви е трудно да се спрете на финален избор на решение, защото се притеснявате дали това е най-доброто възможно за вас в момента? Това е нормален процес на тревога при избора, преодолейте го.
Всяко решение е свързано със загубата на всички останали алтернативи. Когато сме заседнали в тази фаза на процеса на мислене, ние калкулираме само възможните загуби, възможните варианти как сами ще се прецакаме, ако изберем едно, а не друго. Това е естествен процес на колебание, но колкото по-дълго време седим в него, толкова повече той генерира допълнителна тревожност, която се прилепва към първоначалната тревожност от проблема. Давайте една стъпка напред, смело и с увереност, че това е най-доброто към момента, което искате и можете да направите, но имайки готовност да препланирате, ако по пътя излезе по-добра възможност. Именно това търсете – по-добра възможост, а не проблемите в собственото си решение и поведение.
Когато седнете и се съсредоточите върху даден проблем, опитайте се да го направите по открит, спокоен и неосъждащ себе си начин. Ясно дефинирайте проблема, посочете крайните си цели и мислете положително. Ако откриете, че попадате в негативно мислене (например, мислите за всичко, което може да се обърка), не се разочаровайте и не се отказвайте. Просто се опитайте да пуснете тези мисли и пренасочете ума си към самия проблем.
Мислете за решението, не за последиците, защото, ако мислите за последиците – вие се тревожите, а не търсите решение. А има толкова по-добри начини да си прекарате времето, от това да се тревожите.
