Най-често тревога ме обзема при съвпадане на много задачи с приближаващ краен срок. Тогава, временно, блокирам от безпокойство и ефективността ми рязко спада. Познавам това състояние и с времето съм си изработила поредица от стъпки, които ми помагат да успокоя тревогата и да си върна капацитета за справяне със задачите.
Споделям ги с вас:
- Припомням си поне още няколко конкретни (иначе доста повече) сходни напрегнати ситуации, в които съм се справила успешно и си казвам: “Справяла съм се преди, ще се справя и сега!”
- След това оставям всичко, което правя в момента, и записвам на лист нещата, които ме тревожат.
- Обмислям всяко нещо поотделно, приоритизирам го по важност и спешност спрямо другите и му отделям време в календара си, когато ще се занимая с него.
- Преценявам дали по някоя задача има кой да ми помогне и ако да, се обръщам към него.
- След това захващам първата планирана задача от списъка.
И до днес си спомням една фраза на един будистки монах, която чух в някакъв сериал. Там той обясняваше на някого следното: “Ако нещо те притеснява, но има какво да направиш, няма смисъл да се притесняваш – просто го направи. Ако няма какво да направиш, отново няма смисъл да се притесняваш – приеми ситуацията.”
На база личния си опит съм забелязала, че е точно така – ако седиш в безпокойството си, без да правиш нищо, то се засилва като снежна топка и се превръща в паника. Обратно – планирането и предприемането на действия, понижава напрежението и ме връща в ефективно състояние.
И нека не се заблуждаваме. Живеем в среда, която се променя непрекъснато, изскачат нови и непланирани неща. Затова ми се налага почти ежедневно да препланирам. Въпросът е, че въпреки това – планирането винаги работи за мен.
