Понякога не си даваме напълно сметка как непрекъснато създаваме очаквания у другите или те волно или неволно създават такива у нас. И каква огромна роля играят в живота ни тези очаквания. Удовлетворените ни карат да се чувстваме спокойни, сигурни, доволни, понякога дори щастливи. Но неудовлетворените ни вкарват в режим на неприятни за нас усещания – тревога, безпокойство, несигурност, напрежение, разочарование, разклатено доверие.

Познато ли ви е усещането, когато не знаете какво става с важни за вас неща? Аз го наричам “във въздуха” и си признавам, че нямам голям толеранс към него.

Така се чувствам, когато някой е казал, че ще направи нещо в определен срок, срокът идва, а нещото не е направено или поне аз нямам идея какво се случва с него.

В такива ситуации доверието ми в човека е разклатено, защото се чувствам излъгана, и ми се налага да полагам допълнителни усилия, за да успокоя напрежението, което неизвестността неминуемо ми носи.

И в работата, и в личния живот, това как управляваме очакванията на другите се отразява на качеството на взаимоотношенията, които изграждаме с тях.

Опитът ми показва, че има няколко основни причини, които често водят до неудовлетворени очаквания.

Номер 1: несподелени очаквания

Например партньорът ви ви казва, че ще вземе детето от детска градина днес. Не е казал в колко, но базирано на личния си опит и предпочитания за това как да се случат нещата, вие вече сте си представили, че той ще вземе детето в 5 и когато се приберете в 6 от работа, вече ще бъдат вкъщи. Прибирате се и не заварвате никого. Притеснение – какво се случва, да не е забравил и детето да стои само в градината и т.н. В действителност двамата са отишли да се почерпят някъде или да поиграят навън.

Друг пример – ваш колега ви казва, че може да изпълни задачата, която му възлагате, за един ден. Вие се съгласявате. Минава един ден, но задачата не е изпълнена и сте обхванати от напрежение, че няма да предадете проекта навреме. В действителност колегата ви е имал предвид, че ще му отнеме един ден да я изпълни, но не е казал в кой ден ще го направи.

И партньорът, и колегата от горните примери, са създали очаквания, почти сигурно без да си дадат сметка, че са го направили. Вероятно и двамата имат обратни очаквания към вас – колегата да му дадете конкретен краен срок, след който изпълнението на задачата няма смисъл за вас, партньорът – че ще използвате това време да направите нещо за себе си, за което все не ви остава време.

Важно е да си даваме сметка, че с думи и действия, често несъзнавано, създаваме очаквания у другите и те у нас. И в наша власт е да ги направим споделени като ги конкретизираме. Достатъчно е да търсим уеднаквяване на разбирането с другия човек по няколко параметъра – какво ще стане точно, кога точно ще стане, необходимо ли е нещо друго да се случи, за да стане това, ако има пречки за случване на договореното или нужда от допълнителна информация – как ще си комуникираме.

Номер 2: липса на комуникация

Всички сме хора и ни се случва или да не сме преценили правилно силите си да свършим нещо в даден срок, или да поемем ангажимент, който не сме съобразили с друга задача в календара, или просто животът ни поднася нещо, което не сме очаквали и не сме могли да предвидим и то ни пречи да изпълним дадено обещание.

В тези ситуации най-доброто нещо, което можем да направим, е да сигнализираме на другия човек. Така си гарантираме, че той знае какво се случва, получаваме възможност да обсъдим алтернативни срокове и най-вече – даваме му възможност да намери друго решение, ако това се налага.

Често, от притеснение, че се дъним, какво ще си помислят за нас или от неглижиране на ситуацията (нищо няма да стане, ако малко закъснея), избираме да замълчим, докато не намерим време да свършим обещаното. Човекът започва да ни търси, а ние не отговаряме и дори започваме да се дразним, че ни притиска. Резултатът е логичен – обтегнати отношения и нарушено доверие.

Моят опит показва, че проактивната комуникация прави чудеса за отношенията с другите. В повечето ситуации е достатъчно само да драснем един ред, че не се справяме с нещо в обещания срок, но ще бъде готово за еди кога си. Когато това не е проблем за отсрещната страна, даже не получаваме отговор или получаваме само кратко потвърждение и всичко отново е с установени рамки. Няма напрежение, нерви, обвинения.

Редовната и навременна комуникация е най-ефективният инструмент за управление на чуждите очаквания. Комуникацията е важна и тогава, когато нищо не се променя спрямо първоначалните договорки. Особено, ако нещото, което сме обещали да направим, е по-сложно и минава през няколко стъпки. Тогава да даваме от време на време информация на другия какво е свършено до момента и какво остава да се направи, го кара да се чувства спокоен и удовлетворен.

Номер 3: обърнати роли

Често хората ме питат кой трябва да управлява очакванията в едно взаимодействие. Моят отговор е, че това е човекът, който трябва да достави обещаното в даден срок.  Например, наемате частен учител на детето си, който да го подготви за приемен изпит. Негова е отговорността да ви дава на определен период обратна връзка какъв е прогреса на детето ви спрямо крайната цел. Или колега от друг отдел трябва да изработи нещо, което да ползвате във вашия проект. Негова е отговорността да комуникира с вас какъв е статуса и при нужда от промени. Защото този, който прави нещото, е човекът, който конкролира информацията за него – дали има всичко необходимо, как се движи, срещнал ли е непредвидени пречки и т.н.

Не са рядкост обаче случаите, когато човекът, който трябва да получи даден резултат, непрекъснато търси информация и следи за редовно планиране и препланиране проактивно, тъй като не получава изобщо такава или не я получава навреме. Това може да бъде много изнервящо за този човек, тъй като се чувства като някой, който непрекъснато пита и прави нещо, което не му е работа. С две думи – безсилието на човека “с вързаните ръце”, който се опитва да направи нещо.  

Хубаво е да си даваме сметка, че непрекъснато с някого сме в отношения на “клиент – доставчик”. И клиентът е този, който казва какво му трябва, а доставчикът е отговорен веднъж съгласил се – да го достави в срока и във вида, които са договорени. 

Доброто управление на очакванията може да бъде ключът към дълготрайни и ползвотворни партньорства в живота ни, а неефективното да води до нестабилни отношения, с ниско ниво на доверие и непрекъсната нужда от изяснявания. И понеже логично предпочитаме първите, е важно да помним, че очакванията трябва да бъдат изяснени  и разбрани еднакво от всички замесени, а редовната и навременна комуникация и спазването на обещанията са основният инструмент за удовлетворяване на вече създадени очаквания. И да не забравяме, че често пъти фрустрацията, която изпитваме при неудовлетворени очаквания, е в резултат от идеята ни за постигнат консенсус, генерирана от нашия ум, а не от действително направени договорки с другите.