Вчера беше един от “онези” дни, в които изглежда, че всичко, което може да се обърка, се обърква. Три броя деца са вкъщи – едно двегодишно и двама шестгодишни юнаци. Последните не са на градина, защото са леко неразположени. Все пак, аз имам строен план за работа, който съм амбицирана да изпълня, защото задачите са важни, а и си имат срокове. А и мога да разчитам на помощник за децата.
Започвам с най-важната и времеемка задача за деня и….първо изскачат непланирани неща за утре, за които живеех с идеята, че са готови, но се оказва, че имат нужда да се пренаправят. Ама не просто да се пренаправят, а да се измисли концептуално как точно да стане това. В този момент звъни куриер да обясни, че трябва да се организира специален транспорт на една пратка, защото не можело да остане в офиса, заемала място. Въпросът трябва да е разрешен до края на деня. В ранен следобед става очевидно, че единият младеж трябва да бъде прегледан от лекар още днес. И в цялата картинка не броим броя влизания в стаята, в която работя хоум офис, с въпроси и желания от всякакъв тип.
С две думи – ден, който ти се иска забравиш.
Само че вечерта се замислих и си направих следната равносметка. Притесненията за детето отпаднаха, защото имахме назначено лечение. Оказа се не толкова страшно. Въпросът с пратката беше разрешен благополучно със съдействието на куриерите, за което съм им благодарна. Нещата, които трябваше да се пренаправят непланирано, станаха по-смислени и работещи и бяха оценени положително от клиента. А оная важната и времеемка задача бях докарала почти до края, оставаше ми малко. За следващия ден се отложиха срещи, които отвориха прозорец да наваксам и дори не се налагаше да работя вечерта.
Разказвам тази история не, за да се оплаквам, да будя съчувствие или да претендирам за уникален ден. Всички си ги имаме. Фокусът тук е върху способността да виждаме и другата страна на монетата, хубавото и как това умение се отразява на нас – хората.
Когато се случи поредица от непланирани събития, част от които с “проблемен” оттенък, стресът, който се се генерира в тялото, е голям. Ако се поддадем на вълната от напрежение и ѝ се оставим, стресът вместо да се разтовари, продължава да се натрупва. Чувстваме се провалени, разочаровани, напрегнати, разтревожени. Започваме да създаваме сценарии в главата си и под влиянието на стресовата реакция, тези сценарии не само, че не ни помагат да се справим със ситуацията, но допълнително изчерпват ресурсите ни…
Способността да спрем за момент и да потърсим положителното в деня играе ролята на прекъсвач на тази реакция. Освен това като оценим хубавото и на душата ни олеква, зареждаме се с енергия, нивата на адреналин спадат и идва желаното спокойствие. Връща се и способността да се насладим на чашата вино, хубавата книга, разходката с кучето или на играта с децата. Или най-малкото, ни оставя с усещане, че е имало смисъл. Защото много неща можем да изтърпим и приемем, когато те имат смисъл за нас.
Понякога изглежда по-лесно да се оставим на негативните емоции, безпомощността и негативизма, които се раждат и от мислите ни, и от това, че се закачаме за тях и ги приемаме за единствената реалност, вместо да положим съзнателни усилия да се изкараме от тях. Но тези усилия се възнаграждават.
Да, някои ще кажат, че има хора оптимисти, има и песимисти. И на оптимистите им е къде къде по-лесно да виждат хубавото. И така да е. И да сме от песимистите, пак нямаме полза да оставаме дълго в негативни преживявания, защото те се отразяват по сходен начин на всички хора, независимо от нагласата им. А и това да можем да открием позитивите в случващото се не е форма на вродено розовогледство. Напротив, това е зрял механизъм за осмисляне на опита, извличане на уроци и генериране на позитивна валута, с която да боравим в напрегнатото ежедневие.
Разбира се, има дни или ситуации, в които нямаме силите и възможността да го направим. И това е напълно ок. Понякога не сме готови да видим веднага другата страна. Понякога не успяваме да обърнем монетата и да потърсим смисъла. В такива моменти е важно да бъдем добри към себе си, да не се осъждаме, че точно в момента нямаме какво хубаво да кажем по адрес на ситуацията, да пийнем едно и да оставим за момент нещата такива, каквито ги виждаме в момента. Понякога имаме нужда от повече време и пространство, за да успеем да си позволим да потърсим хубавото. И да, понякога е напълно възможно хубавото да изглежда като „е, можеше и да е много по-зле “.
Смяната на фокуса и способността да видим и оценим позитивните неща, които ни се случват, може да се тренира систематично и да се изгради като навик. Ще ви споделя няколко начина, които могат да помогнат това да се случи.
Единият е всяка вечер да отделяме време, за да благодарим за 3 неща, които са ни се случили през деня (или да обърнем внимание на 3 хубави неща, които сме успели да направим). Можем да се връщаме целенасочено към минали трудни ситуации и да ги разглеждаме от сегашна перспектива, задавайки си въпроси за това какво сме успели да научим и какво са ни дали.
Друг подход е, когато ситуацията отмине, да помислим за нея през следните въпроси:
1. Как тази ситуация ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт? Какво ми дава възможност да развия?
2. Какво е важно да знам занапред, така че да мога да се справям още по-успешно в такива ситуации? Какво разбрах/научих, благодарение на случилото се?
3. Какво нямаше да е възможно, ако не се беше случила тази ситуация?
4. Какво имам повече след тази ситуация, което нямаше да имам, ако не се беше случила?
Така например, може да установим, че неработещите няколко функции на лаптопа ни, които ни създават редовни проблеми, са сигнал, че имаме нужда да се научим да боравим по-умно с устройството и с новите му функции. Или че един невзет изпит може да е възможност да минем през стар материал отново, с нови очи и разбиране. Или че ако не ни се беше случила конкретна травма, нямаше да разберем колко важно е за нас движението и съответно – да започнем да прилагаме правилна грижа за възстановяването ни. И много други.
В обобщение, развиването на способността ни да виждаме хубавото може да бъде нашият неизчерпаем източник на енергия, който поддържа вътрешната ни устойчивост на стрес и повишава капацитета ни да се справяме успешно с ежедневните предизвикателства.
