Разочарование. Емоция, която всички изпитваме понякога и която носи неприятни преживявания. Предизвиква и допълнителни емоции – гняв, тъга, съжаление, усещане за неудовлетвореност, дори загуба.
Не харесвам разочарованието. Като бях по-млада, съм се питала какво мога да направя, за да го избегна на всяка цена. Сега знам, че това няма как да стане. Няма как да не правиш нищо, защото може да си разочарован от резултата. Не е реалистично да си кажеш, няма да изграждам отношения, защото може човекът да ме разочарова. Това би било равно на това да решим, че няма да живеем, защото така и така изходът е ясен.
Затова да си стиснем ръцете, че разочарованието е неизменна част от живота и искаме, не искаме – ще се срещаме с него понякога.
Как да не седим в разочарованието прекалено дълго, това е въпросът. Ето, разочаровани сме. Проект, в който сме вложили много усилия, знание, безсънни нощи, не получава признанието, което сме очаквали. Или наш приятел, на който сме разчитали да ни помогне в трудна ситуация, ни казва, че няма какво да направи. Яд ни е, гневни сме, чувстваме се несправедливо ограбени или предадени.
Стъпка 1: да си дадем време и отворим пространство за емоциите
Няма как да подтиснем разочарованието и свързаните с него неприятни усещания. Тоест – има, но то си остава някъде вътре в нас и се трупа и не е ясно как, в кой момент и накъде ще избие. Така че първото, което можем да направим, е да си дадем малко време, в което емоциите са добре дошли. Това ни дава възможност да ги разгледаме, да ги познаем кои са и да им кажем “добре дошли”.
Стъпка 2: да ги разгледаме една по една
Например тъгата – какво я поражда? В горните примери възможни отговори са – загуба на очаквано признание, загуба на очаквана подкрепа, някой може да каже – загуба на приятел. Колко обаче генерална е тази загуба? Дали неполучаването на една конкретна форма на признание на проекта ни е равна на тотално непризнаване на неговата стойност? Едва ли. Сигурно имаме получена позитивна обратна връзка за него от хора, които го ползват, от клиент и т.н. Дали отказът от подкрепа в една дадена ситуация от наш приятел е равен на загуба на този приятел? Едва ли. И ние не можем да помогнем на наши приятели всеки път, но това не значи, че не ги ценим и не ни пука за тях. А подкрепа можем вероятно да намерим и от другаде, ако помислим. Така че, да си потъгуваме, без да слагаме генерални етикети на загубата, която преживяваме.
Или друга емоция – гневът. Какво го поражда? Може би смятаме, че е ужасно несправедливо, че не са ни благодарили и похвалили публично за проекта. Приемаме го като липса на оценка на стойността му. Или „предателството“ на нашия приятел го предизвиква. Човекът, на който сме имали безкрайно доверие и сме помогнали хиляди пъти… Но дали липсата на публична похвала обезценява стойността на проекта? Едва ли, обичайно не правим нещата с основна цел да ни хвалят. По-често мотивите ни са да направим на някого живота по-лесен и по-добър. Това е истинската стойност, за която се борим. Предава ли ни наистина приятеля ни? Със сигурност предава някакви наши очаквания, но това не прави от него непременно „предател“ и човек, на когото не може да се разчита.
Разбира се, всяка история си има предистория и контекст. Тук идеята е да илюстрирам как би изглеждало едно по-внимателно вглеждане в емоциите и техните провокатори. Този анализ със сигурност намалява тяхната сила и ни кара да се почувстваме по-добре.
Споделянето с близки хора също помага, защото ни дава усещане за разбиране и често – алтернативни гледни точки.
Стъпка 3: да приемем, надградим и продължим
Беше хубаво да стане, ама не стана. Това е положението и няма смисъл да продължаваме да циклим до безкрай, да трупаме емоции лавинообразно и да правим обобщени изводи за живота си и за собствената си стойност на база конкретно разочарование. Имам много ясни примери в живота, когато въпреки разочарованието, съм продължавала да действам в същата посока за нещо и следващия път то ми е донасяло положителния резултат, който съм търсила – удовлетворение, признание, подкрепа, съзидание. Някой път времето на нещо не е дошло още. Хората казват, че не можеш да се насладиш истински на успеха, ако не си преживял и поражение. Аз не съм съвсем съгласна, определено бих се наслаждавала пълноценно на успеха и без да търпя загуби преди него. Обаче това е утопия.
Да разгледаме пак проекта от примера. Само да пожелаем, можем да си вземем и позитивното от него. Забавлявали сме се, докато го правим, научили сме нови неща, стигнали сме ново ниво на умение, помогнали сме на някого. Трудно е да виждаш хубавото, когато си се концентрирал върху неприятните усещания. Ама във всяко нещо има и обратна страна на медала, защото животът е в равновесие. Този приятел сега не ми помогна, но мога да си спомня всички други ситуации, в които ме е подкрепил. Сега може би ще ми помогне друг.
Често разочарованието идва и с уроци. Ако ги открием, можем да надградим опита си и следващия път да се поздравим с успех и да се отдадем на приятните преживявания, които той носи.
И накрая – да затворим страницата със случката и да продължим напред.
Споделям на приятел, че пиша по тази тема. Той шеговито ме пита дали да чака текст за новото начало. Аз обаче не приемам рестарта като ново начало, а само като ново ускорение. Фокусът тук е върху способността ни да толерираме негативните усещания, да ги разбираме и интегрираме, защото така по-бързо ще дадем път на и ще си разрешим да изпитаме други – по-приятни и зареждащи.
